Услуги -> Консултирани стандарти

КОНСУЛТИРАНИ СТАНДАРТИ – Общи положения


Изисквания e международен стандарт определящ изискванията на Системата за управление на качеството /СУК/ в една Организация независимо от нейния предмет на дейност, брой зает персонал и управлявани процеси.
Въвеждането на система за управление на качеството е стратегическо решение на организацията, което може да и помогне да подобри своята резултатност като цяло, и представлява стабилна основа за инициативите за устойчиво развитие. Потенциалните ползи за организацията от прилагането на система за управление на качеството, основана на БДС EN ISO 9001:2015 са:
  • Способност непрекъснато да доставя продукти и услуги, съответстващи на изискванията на клиента и на приложимите изисквания на нормативните актове, създадени от законодателен или друг компетентен държавен орган;
  • Подобряване на възможностите за повишаване удовлетвореността на клиента;
  • Насоченост към риска и възможностите, свързани с нейния контекст и нейните цели
  • Способност да доказва съответствие с определените изисквания на системата за управление на качеството
Този международен стандарт използва процесния подход, който обединява цикъла PDCA, и мисленето, основано на риска. Цикълът PDCA дава възможност на организацията да гарантира, че нейните процеси са осигурени с подходящите ресурси и се управляват по подходящ начин, както и че възможностите за подобряване са определени и действащи. Мисленето основано на риска, дава възможност на организацията да определи факторите, които може да предизвикат отклонение от очакваните резултати на нейните процеси и на системата за управление на качеството, да предлага превантивни мерки за контрол, за да се ограничат негативните последствия и да се използват максимално предоставилите се възможности.



Изисквания и указания за прилагане е международен стандарт, определящ изискванията към постигане и демонстриране на добра резултатност спрямо околната среда, чрез контролиране на въздействието от своите дейности, продукти или услуги върху околната среда в съотвествие със своята Политика, общи и конкретни цели по околна среда, вземайки в предвид приложимите правни и други изисквания и информацията за значимите аспекти на околната среда. Той е приложим за Организации от всякакъв вид и големина и е приспособен към различни географски, културни и социални условия.
Общата цел на този стандарт е да предостави на организацията рамка за опазване на околната среда и отговор на променящите се условия на околната среда в баланс със социално – икономическите потребности. Това определя изисквания, които дават възможност на организацията да постигне очакваните резултати, които тя е заложила в своята система за управление на околната среда.
Системният подход към управлението по околна среда може да предостави на висшето ръководство информация за изграждане на успех в дългосрочен план и да създаде възможности за принос към устойчиво развитие чрез:
  • Опазване на околната среда чрез предотвратяване или смекчаване на неблагоприятните въздействия върху нея;
  • Смекчаване на потенциалните неблагоприятни последици за организацията от условията на околната среда;
  • Съдействие на организацията за изпълнение на задълженията за спазване;
  • Подобряване на резултатността спрямо околната среда;
  • Контролиране или въздействие на начина, по който се проектират, произвеждат, разпространяват, подобряват и унищожават продуктите и услугите на организацията, като се използва перспективата на жизнения цикъл, която може да предотврати въздействието върху околната среда да бъде неволно измествано вътре в жизнения цикъл;
  • Постигане на финансови и оперативни ползи, които могат да произтекат от прилагане на екологосъобразни алтернативи, усилващи пазарната позиция на организацията;
  • Оповестяване на екологична информация на съответните заинтересовани страни.
Стандарта не е насочен към повишаване или промяна на правните изисквания към организацията. Приемането на този международен стандарт обаче няма само по себе си да гарантира оптимални екологични резултати. Прилагането може да е различно за различните организации, в зависимост от контекста на организацията. Две организации могат да извършват подобни дейности, но да имат различни задължения за спазване на политиката по околна среда, екологични технологии и цели за постигане на резултатност спрямо околната среда, макар и двете да изпълняват изискванията на стандарта.
Нивото на детайлност и комплексност на системата за управление на околната среда ще се изменя в зависимост от контекста на организацията, областта на приложение, задълженията и за спазване и естеството на дейностите, продуктите и услугите и, включително нейните аспекти по отношение на околната среда и свързаните с тях въздействия върху нея.



Изисквания с указания за прилагане" е международен стандарт, определящ изискванията към към организацията и нейното отговорност за здравето и безопасността на работниците и на другите лица, които могат да бъдат повлияни от нейната дейност. Тази отговорност включва осигуряване и защита на тяхното физическо и психично здраве.
Разработването и внедряването на система за управление на здравето и безопасността при работа (ЗБР) е предназначено да даде възможност на организацията да осигурява безопасни и здравословни работни места, да предотвратява наранявания и заболявания, свързани с работата, и да подобрява своята резултатност по ЗБР.
Внедряването на система за управление на ЗБР е стратегическо и оперативна решение на организацията. Успехът на системата за управление на ЗБР зависи от лидерството, ангажираността и участието на всички нива и функции в организацията и зависи от редица ключови фактори:
  • Лидерство, ангажираност, отговорност и отчетност на висшето ръководство;
  • Развиване, ръководене и насърчаване от страна на висшето ръководство на култура в организацията, която подкрепя предвидените изходни резултати от сестемата за управление на ЗБР;
  • Обмен на информация;
  • Консултиране и участие на работниците и на представители на работниците, когато има такива;
  • Разпределение на необходимите ресурси за нейното поддържане;
  • Политики по ЗБР, които са съвместими с общите стратегически цели и насоки на организацията;
  • Ефикасни процеси за идентифициране на опасностите за ЗБР, управление на рисковете за ЗБР и извличане на ползи от възможностите за ЗБР;
  • Постоянно оценяване и наблюдение на системата за управление на ЗБР за подобряване на резултатността по ЗБР;
  • Интегриране на системата за управление на ЗБР в бизнес процесите на организацията;
  • Цели по ЗБР, които съответстват на политиките по ЗБР и отразяват опасностите, рисковете и възможностите на организацията по отношение на ЗБР;
  • Съответствие със законовите изисквания и други изисквания.
Този стандарт е приложим за всяка организация независимо от нейната големина, вид и дейности. Той е приложим спрямо рисковете за ЗБР, като се взимат в предвид фактори, като контекста, в който функционира организацията, потребностите и очакванията на нейните работници и на другите заинтересовани страни.


Системи за управление на сигурността на информацията. Изисквания" e международен стандарт е разработен, за да се осигури изисквания за създаване, осъществяване, поддържане и непрекъснато подобряване на система за управление на сигурността на информацията (СУСИ). Разработката и внедряването на такава система е стратегическо решение за една организация и зависи от нейните потребности и цели, от изискванията по отношение на сигурността, от включените процеси и от големината и структурата на организацията.
Този стандарт е приложим за всички организации без значение от вида, големината и дейността им. Въведени са ограничения при деклариране на изключения от изискванията при деклариране на съответствие с този международен стандарт.
Този международен стандарт може да бъде използван за оценяване на съответствието от вътрешни и външни заинтересовани страни.
Той отменя и заменя съществуващия стандарт ISO/IEC 27001:2013.
За внедряване на стандарта ISO/IEC 27001:2022 от сертифицираните организации е определен преходен период от 36 месеца. Преходният периода завършва на 31.10.2025 г.
Срокове на валидност на издадени сертификати по ISO/IEC 27001:2013 ще останат в сила до края на преходния период, до 31.10.2025 г. След изтичането на този преходен период, предоставените сертификации по ISO/IEC 27001:2013 няма да бъдат валидни.


AQAPs - публикации на НАТО, договорен тип, прилагането на които се явява решаващо за определяне на една организация като доставчик на продукти за въоръжените сили. Публикациите са структурирани като самостоятелни документи и се основават на клаузи от международния стандарт ISO 9001:2015. Системите за управление подлежат на последващ контрол и Държавна гаранция на качеството от Институт по отбрана “Професор Цветан Лазаров”, Дирекция "Военна стандартизация, качество и сертификация" - отдел "Военна стандартизация и сертификация".
Основни задачи на дирекция "Военна стандартизация, качество и сертификация":
  • Разработване, проверка, съхраняване и актуализиране на военнотехнически стандарти и документация за въоръжения, военна техника и имущества;
  • Планиране и организиране процесите по ратификация и прилагане на стандартизационните документи на НАТО и развитие на информационна система «Стандарт»;
  • Сертификация на системи за управление на качеството на производители на отбранителни продукти за съответствие с изискванията на съюзните публикации за осигуряване на качеството AQAPs;
    • Групата публикации със Главни условия за осигуряване на качеството , договорен тип са: AQAP 2110, AQAP 2210, AQAP 2310. Прилагането на тези публикации са свързани с оценката на риска за реализация и последваща експлоатация на некачествено въоръжение и специална техника, включително софтуер.
    Изборът на конкретна публикация е свързано с прилагане на специална процедура и следващо съгласуване.
    ВРЪЗКИ С ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
    Позоваване:
    • ПМС № 54 от 01 април 2010 г.;
    • БДС EN ISO 9000 “Системи за управление на качеството. Основни принципи и речник”;
    • БДС EN ISO 9001 “Системи за управление на качеството. Изисквания”;
    • FprEN 9100:2016 “Системи за управление на качеството - Изисквания към авиационните, космическите и отбранителните организации”;
    • БДС EN ISO 19011 “Указания за извършване на одит на системи за управление”;
    • AQAP 2110 “Изисквания на НАТО за осигуряване на качеството при проектирането, разработването и производството.”;
    • AQAP 2210 “Изисквания на НАТО по осигуряване на качеството на софтуера – допълнение към AQAP 2110.”;
    • AQAP 2310 “ Изисквания на НАТО за осигуряване на качеството по отношение на авиацията, космическите и отбранителните доставчици.”;
    • Заповед № 332/07.08.2019 г. на директора на Института по отбрана.


Изисквания с указания за прилагане" е международен стандарт, определящ системите и процесите, необходими, за да се подобряват непрекъснато енергийните характеристики, включително енергийната ефективност, използването и потреблението на енергията. Стандартът определя изискванията към системата за управление на енергията СУЕ (EnMS) на дадена организация. Успешното внедряване на СУЕ (EnMS) поддържа култура по отношение на подобряване на енергийните характеристики, която зависи от ангажираността на всички нива на организацията, особено от висшето ръководство.
Стандарта и СУЕ се прилагат за дейностите, които са под контрола на организацията. Прилагането е съобразено с конкретните изисквания на организацията, включително сложността на нейните системи, степента на документиране на информацията и наличните ресурси. Стандарта се отнася за проектирането и закупуването на съоръжения, оборудване, системи или процеси, използващи енергия, в обхвата на границите на СУЕ (EnMS).
Разработването и внедряването на СУЕ (EnMS) включва енергийна политика, общи енергийни цели, конкретни енергийни цели и планове за действие, свързани с енергийната ефективност, използването и потреблението на енергия при спазване на приложимите законови изисквания и други изисквания. СУЕ (EnMS) дава възможност на дадена организация да определи и постигне общите и конкретни енергийни цели, да предприеме необходимите действия за подобряване на енергийните характеристики и да демонстрира съответствието на своята система с декларирания стандарт.


Изисквания с указания за прилагане" е международен стандарт предоставящ инструмент, който помага на организациите да намалят и в крайна сметка да елиминират риска от смърт и сериозни наранявания при пътнотранспортни произшествия. Тази насоченост води до икономически по – ефективно използване на системата за движение по пътищата.
Изискванията на този международен стандарт включват разработване и прилагане на подходяща политика по БДП (безопасност на движението по пътищата), установяване на цели по БДП и разработване на планове за действие, при което се вземат предвид изискванията на нормативните актове и други изисквания, които организацията е приела да спазва, както и информацията за свързани с БДП елементи и критерии, които организацията идентифицира като такива, които може да контролира, и такива, върху които може да влияе.
Този стандарт е насочен към управлението на БДП. Той няма за цел да определя технически изисквания за качеството на транспортните продукти и услуги (например пътища, пътни знаци/ светлинни сигнали, автомобили, трамваи, услуги за превоз на товари и пътници, спасителни и аварийни услуги).
Този международен стандарт не цели да налага еднаквост в структурите на системите за управление на БДП или еднородност на документацията.


Изисквания с указания за прилагане" е международен стандарт определящ изискванията и даващ указания за създаване, внедряване, поддържане, преглед и подобряване на система за управление за борба с подкупването. Системата може да бъде самостоятелна или интегрирана в цялостната система за управление. Стандарта разглежда следните връзки с дейността на организацията:
  • Подкупване в обществения, частния и нетърговския сектор;
  • Подкупване от организацията;
  • Подкупване от персонал на организацията, действащ от името на организацията или в нейна полза;
  • Подкупване от бизнес партньори на организацията, действащи от името на организацията или в нейна полза;
  • Подкупване на организацията;
  • Подкупване на персонала на организацията във връзка с дейностите на организацията;
  • Подкупване на бизнес партньорите на организацията във връзка с дейностите на организацията;
  • Пряко или косвено подкупване (например подкупване, предложено или прието чрез или от трета страна).
Стандарта се отнася само за подкупване. Той определя изисквания и дава указания за система за управление, предназначена да помогне на организацията да предотвратява, открива и реагира на подкупване и да спазва законите за борба с подкупването и доброволните ангажименти, приложими за нейните дейности.
Стандарта не разглежда конкретно измами, картели и други нарушения на антимонополното законодателство/ конкуренцията, прането на пари или други дейности, свързани с корупционни практики, въпреки че организацията може да реши да разшири обхвата на системата за управление, за да включи такива дейности.
Изискванията на стандарта са общи и са предназначени за прилагане от всички организации (или части от организация), независимо от техния вид, големина и естество на дейност, без разлика дали са в обществения, частния или нетърговския сектор.


Изисквания към всяка организация в хранителната верига: Този стандарт определя изискванията за система за управление на безопасността на хранителните продукти, за да даде възможност на организация, която директно или индиректно участва в хранителната верига
  • да планира, внедри, прилага, поддържа и актуализира система за управление на безопасността на хранителните продукти (FSMS), предназначена да предоставя продукти и услуги, които според тяхната предвидена употреба са безопасни за потребителя;
  • да доказва съответствие с приложимите законови и регулаторни изисквания за безопасност на храните;
  • да оценява и преценява изискванията на клиентите и да доказва съответствието с договорените с клиентите изисквания, свързани с безопасността на хранителните продукти;
  • да извършва ефективен обмен на информация със заинтересованите страни от хранителната верига по въпросите, свързани с безопасността на хранителните продукти;
  • да гарантира съответствието с декларираната политика по безопасност на хранителните продукти;
  • да доказва това съответствие пред заинтересованите страни;
  • да получава сертификация или регистрация на своята система за управление на безопасността на хранителните продукти от външна организация или да извършва самооценяване, или да декларира съответствие с този международен стандарт.
Всички изисквания на този документ са общи и са предназначени за прилагане от всички организации от хранителната верига, независимо от тяхната големина и сложност.


HACCP (Hazard Analysis ans Critical Control Points) в превод означава "Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". Критични точки са тези етапи от производствения цикъл на храните, в които може да се елиминират възможните биологични, химически и физически опасности за човека.
HACCP системата се концентрира по-скоро върху предотвратяване възникването на опасностите, отколкото върху изследването на крайния продукт. HACCP системата включва идентифициране на възможните грешки и изготвяне на план за това как да се предотвратят тези грешки.
HACCP е система от процедури в производствения цикъл на храните, която елиминира възможните биологични, химически и физически опасности за човешкия организъм.
ПРИНЦИПИ НА СИСТЕМАТА НАССР
1. Анализ на опасностите - на този етап се определят потенциалните опасности, свързани с производството на храните на всички етапи от производството им.
2. Определяне на ККТ - Критичните Контролни Точки - това са точките от производствения процес, в които опасностите могат да бъдат управлявани/контролирани ефективно.
3. Определяне на пределни граници за дадените показатели, които трябва да се спазват, за да е сигурно, че ККТ са под контрол. Примерно - минимална и максимална температура в периода на стерилизация или печене, за да се гарантира отстраняването на всякакви опасни микроби.
4. Установяване на система за контрол на ККТ чрез наблюдение - тези процедури определят как и от кого се наблюдават тези показатели (в случая температурата).
5. Установяване на коригиращи действия, когато контролът показва, че определена ККТ е извън контрол.
6. Установяване на процедури за верификация /проверка/ на системата - процедурата трябва да бъде редовно проверявана и адаптирана към промените в процеса или продукта.
7. Въвеждане на документация, която обхваща всички процедури, както и създаването на записи.


Интегрираните системи за управление /ИСУ/ отговарят едновременно на изискванията на два или повече международни стандарта и функционират като едно цяло.
Разработката и внедряването на ИСУ позволява да се построи комплексна система на взаимносворзани процеси даващи възможност за бъро и качествено решаване на задачи възникващи при управлението на процесите и повишаване на ефективността на работа.
  • Обезпечаване на съгласуваност на действията вътре в организацията за постигане на взаимодействия мужду процесите на по – високо ниво, отколкото при просто сумиране на резултатите;
  • Намаляване на функционалното разминаване при разработката на отделни системи за управление;
  • Намаляване на обема документи при работата на ИСУ от прилагането на две или повече Системи за управление;
  • Намаляване на разходите за разработка, внедряване и сертифициране.
  • приемане на структурата на високо ниво на Annex SL.
Внедряването на интегрираната система за управление позволява постигането на непрекъснато усъвършенстване и максимална ефективност на всички процеси.